Тя винаги беше горда и независима. Думите, които излизаха от устата й почти никога не бяха тези, които се въртяха в глата й. Понякога й се искаше да бъде по-естествена, но никога не си го позволяваше. Не можеше да допусне да стане уязвима. Най-важното в живота й беше околните да не подозират какви са емоциите, които я владеят почти постоянно. "Чувствата са за слабите" - това беше мотото й, а тя беше силна, винаги когато се налагаше. Започнеш ли веднъж, няма спиране. Силните винаги трябва да са силни. Не могат да бъдат безпомощни. 
Тя беше успявала да се справя с всички препятствия в живота си досега, без да очаква помощ от някого. Не беше свикнала да разчита на другиго освен на себе си.
И така щеше да продължава. Нямаше да допусне моментните слабости да я провалят. Тя винаги успяваше. Нямаше нужда да си го повтаря, за да се мотивира. То беше очевидно както за нея, така и за всички наоколо. 
Един ден докато се преструваше на щастлива, нещо се случи...
Нещо, което разтресе из основи измисления й свят. Трябваше да се съвземе бързо. Нямаше друг избор. Хората избягват слабите. Те никога не успяват. Провалът винаги води до нов провал. Не можеш да успяваш, ако не вярваш в себе си. 
Тя имаше достатъчно потенциал, за да успява винаги. Провалите  не бяха в плановете й. Нямаше начин нещата да не се случат така, както ги беше планирала.
Добрите винаги успяват. А тя наистина беше много добра. Нямаше човек, който да не й го признае.
Светът все пак се подчинява на някаква логика. Успя да си го докаже отново. Новите хоризонти бяха доказателство за това. 
Отново имаше причина да се събужда сутрин. Всичко си беше постарому. 
Достатъчно беше да се огледа наоколо, за да се мотивира да завладява нови върхове.
Понякога кризите се отразяваха добре на вътрешния й свят...