Постинг
02.12.2011 15:45 -
ARS LONGA
Анелия Гешева
Самотата спря да обикаля
на деня ми острите ъгли.
Под леглото само се търкаля
кривият часовник на Дали.
Никаква следа от съпротива,
никаква надежда за дъга.
И дори в това, че си отиваш,
не намирам повод за тъга.
Избледнява нежно, акварелно
всеки нов нюанс на любовта.
Разминаването е въпрос на смелост.
И – понякога – на красота.
Много е хубаво стихчето! Отново чудесен избор - запазена марка на блога ти, mona!
Поздрави :)
цитирайПоздрави :)
Пожелавам ти красиви любовни нюанси!... :)
цитирайНикога няма повод за тъга.
цитирайБлагодаря! Наистина ме трогна!
Поздрави и на теб :)
цитирайПоздрави и на теб :)
Да ти се връща!... :)
цитирайЩеше да е много скучен животът, ако нямаше и мъничко тъга :)
цитирайи се абстрахираме от света,
гладко-грапаво е. По-скоро гладко.
Иначе- грапаво.
цитирайгладко-грапаво е. По-скоро гладко.
Иначе- грапаво.
Да, по-скоро е гладко, а иначе - грапаво. :)
цитирай
9.
casus -
Най-после!
05.03.2012 09:28
05.03.2012 09:28
Омръзна ми да срещам(на други места) публикации с обвинения от рода: "Хайде, греби от живота и да не ти пука! Какво се дърпаш? Стига страх!".
А според мен много често истината е, че точно "...Разминаването е въпрос на смелост..."
Благодаря ти за ТАЗИ гледна точка!
цитирайА според мен много често истината е, че точно "...Разминаването е въпрос на смелост..."
Благодаря ти за ТАЗИ гледна точка!
Така е, само че е трудно за проумяване и още по-трудно да си го признае човек. Дори пред себе си... :)
цитирайТърсене