Анна Колчакова

С тези парчета
как да живея?
Не зная. Не умея.
Резенче ябълка (вярно – обелена),
триъгълник торта
(а свещите – духнати вчера).
Капка любов.
Хапка омраза…
Разкъсана облачност.
Луната е в някаква фаза.
Целувка на спирката
(“Хайде – обаждай се…”)
Утре ли? Веднага ли?
Дробна черта. Запетая.
Част от цялото.
Аз не зная
как да живея така – със парчетата?
Изпарява се капката в жегата.
Задавя ме хапката – голяма е.
Ако отхапя – какво ще остане, а?
Не ми трябва резенче – искам дървото.
И цяла –със свещите! – торта.
И цяла луна.
Единица – вселена.
И всичко – сега.
И – никакво вчера.
С тези парчета
как да живея?
Не зная. Не умея.
С тези парчета
ти как живееш?
Не зная.
Умееш.

Стихчето вълнува! Адмирации за авторката, а също и за теб, че си го споделила с читателите си.

Блогът ти е сред онези, които посещавам често и винаги си е струвало. Подбираш чудесни текстове!

Поздрави :)

Наистина се радвам да "чуя" това :)
На мен също ми харесва да наминавам през твоя блог и с удоволствие чета нещата ти.
Поздрави и на теб :)

Стихотворението е наистина силно... Съгласен съм с първия коментар... Имаш усет за добрата поезия...
Приятна, поетична вечер! :)

Мнението на поет от твоя калибър е за мен истинско признание. Благодаря!
Нека е приятна и спокойна и товята вечер! :)

Авторката е права. Тия преживявания стават за начало но не и за основно ястие. Не и за прекалено дълго време... /от опит/

Така е. Демо-версията е редно да прерастне в нещо по-съществено...
Поздрави и спокойна вечер! :)

Този текст е толкова силен , колкото и песента на Darern Hayes! Тази песен и специално лириката е пряк и най - точен отговор на въпросите , които поставя авторката . :)
Така се иска : всичко ! Не на резанчета , или малки хапки...точно като в тази песен ! :)
Чуден избор , Мона ! :)

Радвам се, че си се заслушал и в текста на песента, защото аз песните винаги ги избирам не само като музикален фон, а и заради посланията на текста.
А иначе, аз също вярвам, че по-малко от всичко просто не си заслужава усилията :)
Благодаря ти за коментара!