Постинг
31.01.2012 19:13 -
КУЛАТА
Емилян Гацов
самотна беше кулата сред пясъка
бе сива беше сиво и небето
върхът й се изгубваше във него
той влезе - не погледна катинара
ни сивата халка върху вратата
а вътре беше тъмно. стъпалата
изчезваха в старинен полумрак
той неусетно почна да се качва.
безшумни бяха неговите стъпки
по камъка студен и коридорът
се виеше подобно на спирала
потънало бе всичко в тишина
като в мъгла през зимата бе тихо
тогава той извика и гласът му
започна да се блъска във стените
стените
стените
избухна ехото като снаряд
изплаши се за миг но продължи
да се изкачва още по-нагоре.
безшумни бяха неговите стъпки
по камъка студен а коридорът
се виеше подобно на спирала
еднакви бяха тухлите край него
и ръбовете тъмни и таванът
изгубил бе представата къде е
когато изведнъж отсреща грейна
вратата от полиран абанос.
бе сигурен, че някога ще стигне.
отключи бавно седемте ключалки
погледна вътре - въпреки праха
потънало бе всичко в светлина
усмихна се и приближи сандъка.
той беше изработен тъй отдавна
когато го отваряше изскърца
ръждясваха железните му панти
оттам извади старата цигулка
на своя дядо
и засвири.
самотна беше кулата сред пясъка
бе сива беше сиво и небето
върхът й се изгубваше във него
той влезе - не погледна катинара
ни сивата халка върху вратата
а вътре беше тъмно. стъпалата
изчезваха в старинен полумрак
той неусетно почна да се качва.
безшумни бяха неговите стъпки
по камъка студен и коридорът
се виеше подобно на спирала
потънало бе всичко в тишина
като в мъгла през зимата бе тихо
тогава той извика и гласът му
започна да се блъска във стените
стените
стените
избухна ехото като снаряд
изплаши се за миг но продължи
да се изкачва още по-нагоре.
безшумни бяха неговите стъпки
по камъка студен а коридорът
се виеше подобно на спирала
еднакви бяха тухлите край него
и ръбовете тъмни и таванът
изгубил бе представата къде е
когато изведнъж отсреща грейна
вратата от полиран абанос.
бе сигурен, че някога ще стигне.
отключи бавно седемте ключалки
погледна вътре - въпреки праха
потънало бе всичко в светлина
усмихна се и приближи сандъка.
той беше изработен тъй отдавна
когато го отваряше изскърца
ръждясваха железните му панти
оттам извади старата цигулка
на своя дядо
и засвири.
Чудесен избор... както винаги :)
Поздрави, Мона!
цитирайПоздрави, Мона!
Благодаря ти за пореден път! И още веднъж - знаеш колко ценя мнението и коментарите ти! Радвам се, че ти е харесал изборът ми!
Поздрави и на теб! :)
цитирайПоздрави и на теб! :)
Изборите ти стават все по - интересни . :) Приемам ги като предизвикателство за разгадаване :)
Много загадъчно и мистично в същото време .
За мен кулата е символ на дълбините на собствената ни душа , до които се стига с много усилие и търпение.
Всяко пътуване към себе си е самотно и минава през полумрак и загадъчност . Понякога е и много страшно в тъмнината и самотата.Пътят е описван от мистици , поети , мислители , музиканти. Оттам минава всеки , който е решил да поеме нелекия път на себепознанието . Дантевiя "Ад "е много показателен за този път , а "Рай " в случая е онази мистична стая с дядовата цигулка .
Хареса ми мнoгo . Не съм чувал за този поет , но е много интересно. А за мистичното число 7 може да се пише безкрай. Това е ключът към "тайната " врата. :)))
цитирайМного загадъчно и мистично в същото време .
За мен кулата е символ на дълбините на собствената ни душа , до които се стига с много усилие и търпение.
Всяко пътуване към себе си е самотно и минава през полумрак и загадъчност . Понякога е и много страшно в тъмнината и самотата.Пътят е описван от мистици , поети , мислители , музиканти. Оттам минава всеки , който е решил да поеме нелекия път на себепознанието . Дантевiя "Ад "е много показателен за този път , а "Рай " в случая е онази мистична стая с дядовата цигулка .
Хареса ми мнoгo . Не съм чувал за този поет , но е много интересно. А за мистичното число 7 може да се пише безкрай. Това е ключът към "тайната " врата. :)))
Но без послание. Фентъзи за ключалки и цигулки. Много zynga. :)))
цитирайС нов имидж :)
цитирайРадвам се, че ти е интересно при мен :)
А интерпретацията ти на този стих пък беше много интересна за мен. Благодаря ти, че я сподели!
цитирайА интерпретацията ти на този стих пък беше много интересна за мен. Благодаря ти, че я сподели!
Аз съм консервативен естет и не винаги са ми нужни послания :)))
цитирайМалко по-усмихнат аватар реших да сложа, за да компенсира депресивните настроения през зимата :)
цитирай
9.
casus -
Чудесно е!
14.03.2012 09:13
14.03.2012 09:13
Отново си поместила две вълшебства в една публикация. Това не всеки го може. Приеми моите ПОЧИТания!
цитирайТърсене