Пабло Неруда
Харесвам те, когато мълчиш и си като отсъстваща, и ме слушаш дълго, и гласът ми не те докосва. Изглеждаш все едно очите ти са излетели и че целувка е затворила устата ти... За да са изпълнени с душата ми всички неща, изплувай от тях, напълни ги с душата ми. Мечтана пеперудо, бъди като душата ми, бъди като меланхолична дума. Харесвам те, когато мълчиш и си като далечна. Изглеждаш все едно се оплакваш, пеперудо смутена. И ме слушаш дълго и дъхът ми не те достига. Остави ме да мълча с твоето мълчание. Остави ме да говоря с твоето мълчание, ярко като лампа, обикновено като пръстен. Като нощта си, мълчалива и звездна. Мълчанието ти е звездно, така далечно и обикновено. Харесвам те, когато мълчиш и си като отсъстваща, далечна и болезнена, все едно си мъртва. Така че една дума и една усмивка стигат. И съм щастлив, че не си.  

"Сто сонета за любовта" с картини на Диего Ривера, мисля, че преводът е на Николай Христозов

Задължително ще го потърся. Блрагодаря ти!

ПРЕУВАВ СТИХ
ТИ БАЛГОДАРАМ ШТО ГО СПОДЕЛИ СО НАС
ПРИЈАНА ВЕЧЕР ТИ ПОСКУВАМ

Радвам се, че ти е харесал. Забелязвам, че имаш усет към поезията от публикациите в блога ти.
Приятна вечер и на теб! :)

"...Остави ме да мълча с твоето мълчание.
Остави ме да говоря с твоето мълчание..."
Светла, поетична вечер!

Пабло е несравним! Само той може да изразява емоция така красноречиво.
Нека е хубава и вълшебна и твоята вечер! :)

Благодаря ти!
Преди време една приятелка от блога сподели едно друго красиво стихотворение на Неруда при мен.... Трябва да го потърся някъде при коментарите...
Невероятен е! Търся от много време книга с негова поезия, преведена на български, но за сега удрям на камък.
Хубава вечер, Мона!:)

И аз имам намерение да потърся книгата със сто сонета на Неруда, за която писа Мартиники. Надявам се да я намеря в някоя от големите книжарници.
Радвам се, че намина.
Хубава и спокойна вечер и на теб! :)

Намерих това, което преди време ми беше постнала Ива. Ето го :

Умира бавно този, който не пътува,
който не чете, който не слуша музика,
който не открива очарованието в себе си.
Умира бавно този,който разрушава себелюбието си,
който отказва помощта. Умира бавно този,
който се превръща в роб на навика,
минавайки всеки ден по същите пътеки ,
който не търси разнообразие,
не рискува да се облече в различен цвят
и не разговаря с непознати.
Умира бавно този, който бяга от страста
и водовъртежа на чувствата,
които връщат блясъка в очите
и спасяват тъжните сърца.
Умира бавно този, който не променя живота си,
когато е недоволен от работата си,
който не рискува сигурното за неизвестното,
за да преследва една мечта, който не се решава,
поне веднъж в живота си, да избяга от мъдрите съвети...
Живей днес!
Рискувай днес!
Действай днес!
Не се оставяй да умираш бавно!
Не забравяй да бъдеш щастлив!

Благодаря ти пак, че ми припомни!...
Лека нощ!:)

Pozdrav za izbora:)

" Като нощта си, мълчалива и звездна.
Мълчанието ти е звездно. "
Привет, Мони! Нека денят ти е озарен! :)

Благодаря ти!
Поздрав и на теб! :)

Да, красиви са стиховете на Пабло Неруда!
Нека бъде усмихнат и вдъхновяващ и твоят ден! :)

куатъл...

Със сигурност...

благодаря ти! Вкусът ти за красивото е удивителен!